Една нощ на бай Колю

Бай Колю си развали стомаха с доматената яхния.   Никогаш досия, не бе ставало така. 

Но Тоню-Бръмзето, от де  изрови те ниви и наследство. Та  пръска'. Не то де. 

Со щяло и не нещяло, и кога свари.

Кога врътна вятъра те гувна в неговата градина, не се знае.

Бай Колю, тва оранжерия-беранджерия не знае.  Лигавщини. Но май ще прескочи. Щото сега не прескача нужника.

Мой си представите, като съмне ко стаа.

Подкарва овците на голо поле, щото горите ги направиха на други работи. А ако се изсули  да разправя и тва, ще мръкне и съмне три пъти.

Та е с овците. Напъни го. Де ще си разголи задника. Да пита баш  тука.

Първо. Това не е за показване по модата.

Второ. Ще се заоблачи.

Трето. Овците няма да пасат десет деня.

И четвърто, най-важното. Кина, винаги пасе козите наблизо. Той е ерген Тя мома. Ще я страшни. И отиде та съ невидя работата. 

Тъкмо си казаха две думи, за две години.  Голям мерак. Малък кураж.

Идва племенника и му вика.

- Чиче. Обръсни се. Махни тва старо нещо от гърба, ще уплашиш гаргите.

Кви гарги бе, чичевото. То само змии и гущери на два крака ходят. И на телевизора се блещят.

Сия го занимават с некяи избори. Нали избра кмета по миналата година. И какво станааа.

Като мине с каруцата по централния път, пада по едно колело. Магазина ни жив, ни умрял. Гробището свършва и не отпуска място. Ма то хора дали ще стоят, да ги замеря с камъни.

Отворил си нещо там с дувари. Ма не за всеки.

Мой ли си представите с ко замерят в големия град. Катюша ще да е. Нямат време за камъни.

Сия се блещят кат  плахоци. 

Щели раз'аш ли да сложат доктор на всяко село. 

- Аре  то ора няма бе. Ко ша лекува.  Дан се върне да ви брои... въшките.

Те така, бай Колю стигна до нужника. Тъкмо да клекне и го освети луната.

М не крушката, която му лапна сума лев. От дупката светнаха очи. Ма човешки.

Вместо да се прекръсти, той удари една яка псувня.

- Мамицата ви. Не ви стигна телевизора, та и в лайната агитирате.  Ще ходя навънка. Тъмно е. И ще взема брадвата,