петък, 12 септември 2014 г.

Неравномерно

Вече сте еднакви всички.
Не сте петна.
Не сте птички.
И нямате и имена.
Загубила съм времето си.
В безкрайната страна.
На мисълта
А случващото.
Една голяяма самота.
В мойте признаци.
Кой там ме съжалява.
Презрително
Нима съм кукла!
Призрак
Етап в пространството.
Какво разбирам.
От позитивност.
От пожелания.
Усмивки
Това по горе.
Не бяха хората.
Помислихте, нали!
Но вече удрям точката.
И си остава, още малко лично.
А думите са  винаги картина.
Подбрана
На момента.
На утрото.
Фантазия
И пак объркваща, неравномерно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар