вторник, 23 септември 2014 г.

По есента

Не очаквам мисли.
Като мен.
Нито шепот, нейде зад вратата.
Притъмня
Знам есента била.
И дъжд вали, от две игли.
И застудя.
Не от днес.
От пролетта
Когато нямаше по две цветя.
А една унила роза.
С очукани бодили.
Да дрънчи, все още.
Аз цъфтя.
Къде!
От снощи ли.
В сънища, по есента. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар