С ухание

Навън е тъмно.
А утрото не казва добър ден.
Къде съм ходила с моите прискърбия?
Назад е изравнено, опростено.
Сънят е мистика.
Днес не знам.
В по-напред не мога да вървя.
Пред слънцето.
Да казвам.
черно, черно, черно...
Може бииии, ще дойдат.
И цветя.
И улици.
И люлки.
И кафе.
С  ухание на някой.