вторник, 9 септември 2014 г.

Защото

Навярно
Тъй далече си била.
Не те видях.
Да променя.
Свадите
Бордеите
И старите коли.
Закъснях
Или мечтах.
Че те командвам.
Контролирам
В джоба си била.
Аха!
Така си драскала.
С мастило.
Та са не трие.
Е, опитах да те разора.
И без да искам посадих.
О, не с твоето клеймо.
Може би само.
Но моето.
Какво, какво!
Име
Авторитет
Място
Позиция
(която все продухваш)
Сега се вреш в краката.
Пак ще искаш да се променя.
Защото си била съдбата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар