сряда, 19 ноември 2014 г.

трйИсе сантима

Жабата, скочи избирдян и изкряска.
- Ауу. Г'ин кувач. Ма мои ли такива нища. Пробихти ми, третия път. На седмия ред. В малкъта мисъл с тоз  кривию пирон.
Найти ли колкуй ценна? Има застраховка гъбички ду живот.
Развих си паратааа.
Не! Пачката. Да ми турити, пуТкови.
Обачи, с тоа замах. Вий целити да ми отприщити  акъля. Тъкму съ бях сецнала в почивка и си чаках да съ открия.
Ма ние. 
У вас няма нищу чувешку. Вий сти обзумял да чукати.
В толаетната / звинети/. У куфнята. Дет припарва кефския ми език за мноу нища. И дажи на тифирич на терасата у той географски студ ду бутчи.
Ни мъ гледайти блажну. Влажну ми от болка. Не, ут яд.
Дупкътъ сия, м
Мен ми запълват дупкити. Не ми кайдисват нови.
На другию крак ли! 
М чи аз саках на пете си крака бие, г'ин кувач. Сия ще съ тръскам ли, на трйИсе сантима пуТкови, кът сти мъ забили, мм 
Ша куцам кат килидро у кръг и шъ замязам  на карастаа.
Язе съм юбавица.
Ко мъ гледати страшну. Дан видяхти признака на Тутанкамона.
Цагър, туту, тък. тууу...
- Алу. Кроко! Тука еди мъ сбърка с  баба си Гага  и сия лунатъ съ укри. Земи геЩаците..
-  Де си уе, г'ин ..... Мнго вий празен големию чук Тъкму виках даскали со листТак и  болиФ.

Няма коментари:

Публикуване на коментар