Герданът

И тази се отрязва объркано.
След мен.
И тя в мухлясалите ми архиви.
А първият в тишина, ще кротне.
Сал за ден.
За да ми се присмее утре диво.
Че пак забравих нещо в съня.
Че само там разбивам барикада.
А пък връз  него.
Като " гъба"  ще седя.
И все за изгрев гледам сиво.
А той не бил урочасан и скроен.
Само да си пръв е много трудно.
Като се изниже първият ми ден.
Герданът на годините.
Се ниже мълчаливо.