вторник, 9 декември 2014 г.

Мъгла

При вас сняг. Вярно!
Три дена, мъгла тука и продължава. 
Кой излиза? Кой се губи. И кой се намира, не се знае. Към  три следобед. Ще помисли човек, че цялата промишлена зона  е хукнала към  Щатите. И в града  от бързане се вие смог.
Не змия смок. По зимно време това животно ти се блещи, от всякъде.
Примерно на касата в маркета. Гледа страшно и се кара.
Смог. Ония, големи лули, които бълват когато се работи. Ама много се работи.
Само къде си е мъгла. Ей такава,гъста. Вадиш нож и режеш.
Точно в ей такова парче, реших вчера да изляза.
Първо ми отряза гласните струни и започнаха да се губят. Но задачи бол. Няма кой да ти ги свърши. Сметки. Всеки ти взема парите и ти дава една хартийка. Накрая като ги събереш, да си загубиш и разума.
Побързах да се прибера. Да не вземе съвсем да онемея. Защото това, тук е важно нещо за реда на нещата. Както си се носих из мъглата, гледам  бараката за чакане на превозни средства, я няма. 
Работата е, че преди час беше там. Не е за желязо. Кики, сякаш не съществува.
Ей тъка, фюют.
Обаче, Лафката там. На това отгоре и хора няма край нея. Приближих се да попитам. Вътре цц. На плота отпред едни фишечета с цифри. И аз, какво. Без пари, на шега нямам работа в мъглата. Гледам екрана и драскам.
Едно число. Две числа. Шест числа. Милиооонаа. Ми сега. На кого!
Викам си, сама на себе си в мъглата. На компа все  ще има някакво инфо.
Да, ама не.
Не се вижда мрашрутка,такси. И коли не минават. Тръгвам като камила. И все ми се струва че нещо не  е наред.
Но нали не се вижда от мъгла. Като казах и  се разкашлях. Спънах се. Ни асфалт. Ни мантинела. Ни трева.
Все пак, като стара котка хванах посоката. А наоколо сградите. ' Тука има, тука няма'
За първи път се влюбих  в моята панелка. С мухъла, хлебарките и мравките. Които гоня цяло лято като диверсант.
Дано да си е там. На мястото.
Влизам. Всички там. Ток, вода, неттт.
Пиша да си намеря града и лафката. Града не излиза  на картата. Изобщо не ми влезе, всичките неща от къде се захранват.
Няма го града в държавата и това си е. Няма как кажа коя съм. От къде съм. И да си получа парите. Останали са в мъглата.
Отидох до кухнята. Наред си е разбира се. Но аз се спънах на прага. От  яд ще да е.
Събуждам се. 
- Госпожо! Добре ли сте? 
Аз на пейката. Явно за известно време съм била на нейде си. 
В мъглата.
Станах като " кон". Качих се и се прибрах в двореца :D
Ццц. В панелката.  Животните  са  в зимен сън. Само котката на вратата  :).


Няма коментари:

Публикуване на коментар