петък, 19 декември 2014 г.

Стъклени очи

Винаги се питам.
Коя съм аз!
Защо в тълпата никаква ме няма.
Защо ли празниците някак не са в час.
И аз във тях, кат някаква измама.
Всичкото е някак без очи.
Тъка, като всякаква украса.
Остаряла, сгъчкана или с пари.
Пред хората различно.
За два, три часа.
И ето пак, камината гори.
Пък студът полъхва в редовете.
Той лъщи в стъклени очи.
И даже преминава в цветовете.

Няма коментари:

Публикуване на коментар