сряда, 24 декември 2014 г.

Традиции, значи

Ох. Докато си пия кафето си мисля как съм променила и смалила традициите. Или по скоро, колко вида менюта да сложа. На кой ден. Постни, та местни. На  число.
А те изобщо не са ме питали, как ми е финансовото обоняние. За кулинария имам. Но да ям.
Свеждат се нещата в момента. Да извадя фритюрника,  набор на големия. И тенджерата миналогодишна с керамично покритие, която е девет дена, осем часа продуктивност. Но нещата стават бужу.
Фурната е насреща. Мини маркета, на пед думи разстояние.
Зърр, авихоинудабериканиденкини. Звънеца на танганайски ми говори благозвучно и подканя да се дигна от компа.
- Аз съм Традицията. Гледам ти си жена.
- И аз такава се виждам от доста години психически и физически.
- Имате ли мъже в къщата?
- Ако смятащ  това  за къща! Да има мъже. И по тихо, че спят. А  свекървата гледа сериал  и ако те мерне...
- Мен ми трябват мъже. И  изобщо няма да влизам да споря със свекърви, тъщи, сестри, зълви, братовчедки у други подобия  от женски род.
- Ела в кухнята да почакаш ве. 
- Няма време! Ще колим прасето.  Ще го щавим, пърлим. Разделим на  развасовки.
Ще прибираме "бабето", бахура, наденицата. И накрая, трябва да заровим месо в дупка с жар.
Това не е женска работа.
- Кой казва, че не е?
- Питай свекърва си!
- Добре, добре. Ма няма прасе.
- За Традицията ще се намери прасе. Нали на Коледа, по стара традиция трябва да се заколи прасето.
- То на Коледа и сняг трябва да има. Иначе месото ще стане панировка в  СПА център.
- Щом е по традиция, току завалял.
- Аха. Вярвам ти напълно. Току и мъжете ще скочат да заколят прасето.
- Руме ( свекървата ) ! С кого говориш? Защо няма да има " маса " тази вечер!
До мен нямаше никой. И тръгнах да обяснявам за десети път. Какъв ми е бюджета. И кога аджаба ще дойде другата къща. Утре!

Весели празници!

Няма коментари:

Публикуване на коментар