понеделник, 12 януари 2015 г.

Ама, че е време

Вчера слънцето изпече.
А  студът избяга, уж далече.
Кой се пукна, кой се тръшна.
Топло чудо в  джама мушна.

С котката се наредихме.
Вирим нокти, зажумихме.
Никой на война не ходи.
После с юрган набоден.

Днеска още у тъмата.
Сняг заблъска  у тавата.
Не да хапваме на воляяя.
Чене трака, моля, моля.

Бяла хубава картинка.
Не на моята гърбинка.
То  очите  сталактити.
Гледат, като неизмити.

И като си накандиса.
Слънце мижаво ми се изписва.
Леко само ми намига.
Даже Суска не се вдига.


Няма коментари:

Публикуване на коментар