- Спри ма го'поджа. Да ти кажа нещо.
Тя бавно се олюля за да направи кръгом. Новите лекарства и бяха оставили единствено съзнание и трябваше да се подпира на локум.
Тялото като на забавен каданс или черно бяла лента пет, шест минути след гласова команда се завъртя.
Една едра ромка. За първи път виждаше такава да я спира. Обикновено бяха дребни като мушмороци. Само, че тука край болницата кой ти гледа ръст. Изгубени колкото искаш.
Между другото се въртяха и едни по- сбъркани. Но нали все пак, там в кратуната и не беше на локум.
Групировки на души им бяха измили яснотата. И лекарствата бяха още по излишни.
Тъка, може би.. Намираха своето място. Измислено. Намислено от някой.
Но коя е тя. Една прашинка.
- Спри ма го'поджа. Да ти кажа нещо.
- Я да ми се махаш от главата.
Залитна леко и тръгна към спирката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар