четвъртък, 26 февруари 2015 г.

Объркващо

Вече карам на архив, нали.
Сякаш  съм с бастунка.
Пък мислите, минали край мен.
Облещено назад, от празната кратунка.
И някой със странични помисли.
Дан грабва секира секира.
( " да резне моята глава " )
Отдавна нейде съм я скрила.
Или замаяно се  вей.
По пътища, градинки и кафета.
Не казва, проклетията къдей.
На всеки изгрева слага си пердета.
И моли с кратунка, паничка.
А може би с тава.
Ох, не казвайте, горкичка.
Все пак е моята глава.
И не е толкова самичка.
А тя... А аз...като седим.
На мъченица не играем.
На светица не седим.
На човек, какво е!
Ходим да го опознаем.

Няма коментари:

Публикуване на коментар