събота, 28 март 2015 г.

Някой звъни

Тъкмо си умирам от скука. Вече нета мий чорба с грозде, аз не обичам никаква. На мен ми дай,онова с гарнитура. Или най най-малкото една паница пържени картофки.
Много молим изгората на чистия, български език да се съобразят тука със свекървата и паницата. Онази която тя е донесъла преди двайсе години, когато е дошла и е точно за супа. Не е чинийка от чист порцелан.
Тя остана само една. Да я показвам като ме обвини, че хвърлям наред.
И плетки не похващам. Останаха само куките  да напомнят колко съм била работна. 
Иначе точилката я нарязах с  малкия трион. То затъ ме бива с чука повечко, отколкото с черпака. Там мерака ми стига да се нахраня.
Та подпирам с едната кре.. Офф канапето. С другата лаптопа. Да не се хързулне докато ви мъдря глупости. С третата обръщам внимание на котката. Тя ме има за собственост и си идва когато и се прииска.
Оппс. Дрънкалото (  на български) " обаждам се  за да ти кажа, че те обичам".
Някой звъни в събота.
- Аз съм адвокат на вуйчо ти от Америка. Ако може..
- Алуу. Доматета дето са по четри лева, не ги ям с колчета, че присядат. Не колчета. Не парите. Ми мазния ти глас на лисугер.
Забравих да упомена, че отключих дрънкалото с четвъртата.
Опънах я и ахааа лаптопа да се пързулне от дъската на която си лежи, че краката са ми горещи за него.  И за него вече не са. Дъската.
Оставих дрънкалото и огледах Фейса. Няма да пръска и фъщи.  Първи и девети май са далеко. Никой не кашля и не пръхти насреща ми.
Оппс. Дрънкалото (  на български) " обаждам се  за да ти кажа, че те обичам".
- Аз съм..
- Знам, знам. Адвокат на майкинта си трънкина. Я земи та се скрий, да не те скрия аз.
- Булката съм ве. Много си лоша, ааа... Забравих какво беше.
Скофузено оставих дрънкалото. И пак във Фейса. Тъкмо мислех в тва келяво време да си легна да спя.
Оппс. Дрънкалото (  на български) " обаждам се  за да ти кажа, че те обичам".
- Кажи моето момиче. 
Избързах аз.
- Обаждаме да ви кажем, че ви свършва договора. Може да  направите нов. Имаме специални оферти за лоялни клиенти, само за  трийсет четри лева и деветдесет и девет стотинки.
Затворих естествено. Понеделник. Тръшнах и лапотопа  с наполовинен пост и се завих през глава.
- Дърр. ха хон кико каск. На някъв език звънеца.
- Нямам вуйчо. Нищо няма да сменям. Охх,ама, ха.
Огледах се. Няма никой. Бързо затворих вратата и взех телефона, Нямаше  никакви, непознати номера.

Няма коментари:

Публикуване на коментар