Нагоре

Мислиш, че си вярвал в много неща.

В добротата, честността.  В голямата любов. В правия път. Или в силата да трошиш камъни по него. В приятелството.

Мислиш, че дъгата е дъга. Усмивката, усмивка. Черно и цветно. Детето в теб. И в другите, разбира се. 

Мислиш, че са минали секунди.

Само, че в един момент когато си отмалял. Когато ти е зле. Когато усмивките са свършили и нещо те мушка от тук, от там. Или някой те държи на мушка.

Обръщаш се, и там сенки. Една, твоята.

Гласове. Един глас. Твоят. В ехото.

И пак продължаваш. Напред. 

Защото не се вижда краят.  Защото животът продължава. 

Дори духът да е на колене. Никой не го вижда.

Ти си дърво, което се стреми нагоре.