вторник, 11 август 2015 г.

Прелюдия

Оставам онова което съм.
Приемана в различно огледало.
Приемана в портрети, вместо звън.
Парчета в негативното ми цяло.

И как да глозгам, всички по едно.
Ще  стана ли на цветничка картинка?
Дали през очилата е само.
Или петно от старата ми снимка.

Колко ли ме гладят в анфас?
А аз на прага с чуждия ми поглед.
Добре дошла, ми казва мойто аз.
Запечатано в самотните си образи.

Оставам онова което съм.
Невидима, но пълна с идеали.
С мойто аз, намираме се с  гръм.
В мигове, които сме си крали.

Няма коментари:

Публикуване на коментар