неделя, 8 ноември 2015 г.

И някой пак тича

Незнайно защо светът се дели.
На малки и дребни..
Високи и бедни.
На хлад и на цвят.
А там до вратата стои самотата.
Минава за миг да дели.
Там до вратата прашинка седи.
Нечий живот. Прескочен.
Защото е скот.
Няма пари. Няма коли.
Няма трошица.
Точка в душица.
Някой отнесен, минава кат бесен.
А там самотата.
Държи уж приятел.
Съсед. Роднина.
И някой пак тича, да оправя родина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар