Истинска статуя

Като тръгна  аз по моя път.
И някой пак ме спира.
Да бутна ли като боклук?
Надолу по баира.

Уж нямаше да гледам фал.
Щях да запримигвам.
Отвътре ясно тупа звяр.
Отвътре се надига.

Аз прошепнах, тихо, спри.
Не искам бойна тяга.
Не искам някакви стрелби.
Доброто се ограбва.

Ще сложа двойни очила.
Напреде ще погледна.
От вътре рита скрито тя.
Ще бута като гега.