вторник, 27 февруари 2018 г.

Живот

Духнеш ти с поглед цял.
То живота отлетял.
И с белите коси.
Показалец ти върти.

Децата отлетели.
Приятелите те залели.
Сал душичката ти малка.
Сочи скромно с показалка.

Ти си някаква прашинка.
От огромната машинка.
И от тебе най зависи.
Да се драскат летописи.

Може да си празен сив.
Всеки да е много крив.
Може и да за рисуваш.
В любов да си кротуваш.

Ако не знаеш що е то.
Ако не буташ колело.
Ако назаде се въртиш.
Ти в кал ще изпрашиш.

И тогава таз прашинка.
Ще а кал, и не е бримка.
Ще замине във водата.
Ще е сянка непозната.

Пп: Както обичам да казвам, живота е прашинка. И не се знае на къде ще го отвее  вятъра.


Няма коментари:

Публикуване на коментар