Дзен

Нощем, когато погледна звездите.
Си мисля. Коя съм?
Там горе недокосната и измислена.
Прашинка от тялото на самота.

През облаци тъмни се виждам далеко.
Дъждът ме връща на тази земя.
С калта  в краката не е толкова леко.
Парченце коприна изгнило с кръвта.

Слънцето свети и пак се замислям.
Гори или топли в среднощния дзен.
И с толкова много незнайни въпроси.
Кога ли е нощ, кога ли е ден.