Още лято

Притичах се с молба, за още лято.
И за още малко топлина.
А то обърнато и вече непознато.
Клони глава на другата страна.

Изпях му песен и цитирах стихче.
То безмълвно, нищо не разбра.
Гласът пресипнал, лекичко бездихан.
Препъна се в студената кора.

С върха на малката игличка.
Прашинка нейде, като слънчев лъч.
Изрових аз, от нейде си усмивка.
Излязох от студения  си злъч.