четвъртък, 1 ноември 2018 г.

Разбра ли ме

Аз съм като паднал лист на есен.
Пожълтял с бръчки не разнесени.
Но винаги на всяка пролет.
Поне едничка пъпка съм  отворила.

Аз съм като вчерашна  мъгла.
Закрита плътно в далечината.
Но след като е слънцето, сега.
Тъмнината вярно съм затворила.

Аз съм като сутрешния студ.
Дълбоко ровя, без да съм загубила.
На някой  си изгубен луд.
Много топло съм го заговорила.

Затова тъй времето шепти.
Лекинко ме бута в нищетата.
" Румяно, ти никога не спиш."
Освен през зимата, до пролетта в позлата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар