Не се обаждам да ми пишеш.
Да кажеш, звездите са тъй ниско.
А очите ти са нейде скрити.
Гледат другаде.
Сърцето тропа егоистично.
Омаяно замазваш роза.
Лъскава до болка.
Която аз ще мачкам на закрито.
Кръвта ще капе в канала.
Не, в краката ти.
Ти си далтонист.
Поне за мен.
При теб е черно, сиво или бяло.
Мръсно бяло.
Не от моите сълзи.
Аз не плача.
От вътре нещо ми гори.
Разтапя с в празнота.
Обаждам се да те отхвърля.
Дали от моята измислена тъга?
Или от пътя, който си запречил.
Не искам да стоя.
Ще вървя.
Ще срещна някой свят.
Само в една ръка.
Да кажеш, звездите са тъй ниско.
А очите ти са нейде скрити.
Гледат другаде.
Сърцето тропа егоистично.
Омаяно замазваш роза.
Лъскава до болка.
Която аз ще мачкам на закрито.
Кръвта ще капе в канала.
Не, в краката ти.
Ти си далтонист.
Поне за мен.
При теб е черно, сиво или бяло.
Мръсно бяло.
Не от моите сълзи.
Аз не плача.
От вътре нещо ми гори.
Разтапя с в празнота.
Обаждам се да те отхвърля.
Дали от моята измислена тъга?
Или от пътя, който си запречил.
Не искам да стоя.
Ще вървя.
Ще срещна някой свят.
Само в една ръка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар