Сантиментална досадница

Досадница съм, нали! :)
Спирам, когато няма нет. Или ако нещо ми треперят мартинките, и съм се тръшнала под юргана. Независимо от времето. А и не съм длъжна да давам обяснения.
Просто усещам досадни, презрителни и питащи погледи ей така през монитора. И аз въпреки буйната си натура, днес съм мъничко сантиментална.
Все едно някой да ми почука в къщата и да ми каже по колко пъти да ям на ден и какво. Тва си е чиста дискриминация, казвам аз.
Не си поставям и някакъв измислен образ по старшинство, който влиза в блога да му гледа класацията и трафика само. Ама и това става с трикове. Аз не си падам по такива. Който иска да вярва, който иска да не вярва.
Писането ми идва отвътре, Дето се казва имам Муза, другарче, наставник и комадьор. К'вото каже това става. А ние сме едно цяло. Когато не съм добре, няма цяло.
Когато ми е черно излиза такова. Не мога да го пребоядисам за да се хареса. Затова и винаги сме различни.
В последно време ставам и не знам дали днес ще надраскам нещо. Всичко е на момента. И все още съм като някой развълнуван заек в морковяна градина, излиза.
Различно.
Дори и днес в неделя, не ви оставям на мира. Но всичко е в блога и на добра воля.
Дори аз се учудвам на себе си понякога, като видя някой" старичък блогър", който не е писал месец. Че дори и два. Ми такава съм си, досадна. А и не оставам без гости, значи още не съм им стигнала до върха на косъма. ха ха ха
Аз и в живота си съм устата и рядко отстъпвам, де. Тва не значи, че винаги съм права. Ама така.
Айде стига сантименталности. Приятна неделя!