като вечният ти изгрев
капката кафе, на всяка чаша
всяка стъпка тръгваща, напред
търсеща опора на четри крака
погледа отсреща, на море
пристана на някое туптящо
само за теб сърце
пощата с изписани на ръка
за тебе стихове, дори и неприлични
вратата незаключена до нечия ръка
споделени мисли, а мечтите после
нарът от дни занапред, надиплени
и всяка пролет да е нова като днес
и истинска.
Няма коментари:
Публикуване на коментар