Понякога, мислите ми са залепени като оная реклама. Е оня, който виси на тавана, с главата надолу. И те така. Хем не мърдат, хем са объркани. Или изобщо не знаят ред.
Може би е нощ и на другия ден ми предстои нещо. Винаги съм се притеснявала от неизвестното. Е, не точно притеснявам. Нещо като безпокойство.
Сякаш не всеки чарк от мен си е на мястото.
Сякаш, вчера не съм била аз и сега наново ще си намествам нещата.
Сякаш съм на двайсет и двеста неизвестни ми идват наведнъж.
Да ама не съм.
Имам опит.
Имам извървени пътища.
Имам съответния удар.
Но съм си все същата. Е с малко повече кураж, де. Само, че най- много се стряскам, когато се сблъскам с нещо за пореден път сама. Да го опозная така да се каже. Нали не съм компот в буркан?А всичко консервирано се яде. Дори цветето в саксията го хващат бацили. И ако няма кой да се грижи за него, умира.
Явно приличам на един човешки троскут, така да се каже. Живуркам си, все още.
Спокойно, едва ли някой ще се похвали, че му казваш нещо ново. Това са нормални тревоги, така че си свиркай и не се лъжи, че другите са много на шест, щото не са си казали ;)
ОтговорИзтриванеМитко, човешката душа е необятна. Не може да се премине за миг, камо ли да ходиш из нечия друга и да се замисляш.
ИзтриванеИ не е вярно, че казаната дума е хвърлен камък. Или ще се избута или ще стане камара.
А а а , няма мярка за нормално и не нормално. А и кой ли обича мярката я.
Във всички отношения :)