Все още оптимистично или Човек понякога е прасе

Още от заглавието си личи, че не съм лигав човек. Не си правя сметка, да се пързулна и да се цопна в един пейзаж. Било то нацапотен  с болести и да предизвикам реки край мен. Все още в мен е оня дивак, бунтар който започва да тропа с крак като пинчер пред булдог.

Да, ама в последно време взех да се съмнявам в себе си ( малко и за кратко).

След доста ровене в нета, СМЯНА на режим за всичко, дрехи, лична и домашна хигиена, вкусови качества, температура на вода и въздух, храна, лекарства ( естествено) и поливане  с орехова вода ( листа, поради моето неверие не ползвам треволяци), постигнах една доста добра така да се каже ремисия. Болката по кожата намаля, максимално. И ни в клин и в ръкав оня ден ми се прищя да бръкна в хладилника и да се натъпча като прасе.

Ми гладна съм, бе. Някои хапове ме карат да имам апетит на мечка стръвница. И  с какво се храня? Царевица с кисело мляко. Царевица с краставица и кисело мляко.Ябълки и обратно. И всичко това, защото има зрял боб. Аз боб не ям. А ма в хладилника има шунка, сиренце,  краве масло. Искам един сандвич, какво?!

Разбира се, че се въздържах. Болката по кожата е по голяма, от колкото прасешките ми наклонности. Днес си пекох дребни картофки на фурна. А и утре ще си готвя пилешко със зеленчуци. Все е нещо.

Оня ден, уж излизах в хладината заради тая "проклета " кожа , която не иска нито студ, нито вятър, нито слънце. Насреща ми  до банкета и  градинката  изникна инвалид ром, който скоро забелязах по улицата. Затопли ли се времето и хуква с инвалидната количка. Доста бързо я бута от другия край. По-възрастен е от мен и не вярвам да знае, какво е нет, комп или акция за нечия подкрепа. Да вметна, че винаги се възхищавам на жаждата за живот на всички, които търсят начин, независимо от болестта си.

Та за рома.  Като се сетих как бута количката, спира се да приказва или седи сам под някоя сянка се замислих. Какъв кураж ли е имал па той?  Явно не бива да се водя по прасешкото  си съзнание, защото има и по- зле от мен. Това съм си казвала и преди.

И продължавам с царевицата и така нататък. Дори от това да не стане някакво чудо, а съвсем малко подкрепа. За мен е победа!