Объркваща се Обърка да стане на Три

Объркала, не объркала толкоз. Три години.
То и аз от три деня съм се омотала к'во да ви пусна. Айде холам един блог и хепи бъдей. Ще си отбием номера, няма как.
Той блога е като една спирка. Въртя се, въртя и туп тука. И име си има. Аз съм му автобусчетооо.
Щях да река и китара. Щото като стана сутрин не знам коя струна ще ви опъна. Е боли понякога. Но си прилича на едно пищящо пиано. Плъзгам се от единия край, до другия.
А какъв и е цветът. Само вижте, ха ха ха.

Брех и на година.
Детето нищо не подмина.
Кърти стихчета юнашки.
Като селски, стари прашки.
Мисли турга и нарежда.
Пред пембяното глава не свежда.
Кичи се не за двамина.
Кат помашки булки за година.

Ето вече е на две.
Не се смята за дете.
Веч надига си главата.
Като мишка под кревата.
Рита, скача и се пери.
От кумара някой ще трепери.
Със сърцето в ръката.
Си обърква тя главата.

Днес е вече тя на три.
С голи дръжки на бодли.
С малко нежност между тях.
Открива мисли и за смях.
Разголва стари жълти рани.
И все се кани, все се кани.
Да срича и да обича.
Не знае до кога ще тича.
Не знае и дали ще спре.
Но все наднича онова дете.
Кърти драсканици  пресни.
За вас, гостите чудесни!