Паве по паве

Не искам да живея.
В такава държава.
И никой неще да го види.
Нареждат, паве по паве.
На площада.
А  хлеб и вода се не видят.
Цените цунами.
Врати с катинари.
Ритници.
По лоши от куче.
Тааам, дето все пак.
Нещо се прави.
Наредени бебета сучат.
А ний нечовешки.
Се борим, по грешки.
Крадме, от своите зъби.
И после храната.
Засяда, в ребрата.
И мрънкаме пак.
На площада.
Не искам да живея.
В такава държава.
Но кормилото вече го няма.
Котвата ръждясала, дълбоооко.
Си трака.
Тук ще умреме, любима.
На доста в краката.