Шивачка

Конецът ми е докрай опънат.
Бодна ли, ще хвръкна в безкрай.
Дупките ще останат сбъднати.
За мене горе ад.
А долу, за някои ще е рай.
Да.  Но няма да го дръпна.
Ще чакам вятър, да го залюлей.
Ще чакам лекичко да го разхлаби.
Иглата, песеничка да ми запей.
Тогава лекичко ще бодна.
И после ще натисна с дух.
Дупките сами ще се затворят.
Пред мойто острие, без пух.