Моят свят

Като изпразних  сцената от фалша.
Осветен, кристално прашен.
Останаха отсреша сенки.
Не столове.
Щях да нарека седенки.
Театърът ми, безпризорен.
Маската остана моя.
На оная... непознатата.
От оня ден.
Вчера
И от снощи
Днеска, някак си.
Напразно или празно.
Няма нужда да я свалям.
Наоколо стените прости.
С гръб мухлясало ме дразнят.
Аз, артист виновен.
Пак кова.
Стълби, врата.
Безпризорна сцена.
Или налъми, да тракам по света.
Моят свят