сряда, 17 септември 2014 г.

Среднощно

Не мога тъй оптимистично.
Да ви надписвам вяра лаконично.
На две, на три като в буркани.
Ако е пълно. Ако е празно.
А в кво вярва всеки.
Да допълвам, аз човекът.

Любовта не е в дланта ми.
За да я надписвам.
 С думи празни и не празни.
Изражение
Вярно и не вярно.
Любовта е цвете.
Невидяно

Надеждата не се раздава.
Или я има, или я няма.
Мъничката тухла.
Някой си троши.
А други трупа.

Аз съм клечката или гредата.
По желание.
От разстояние, една подкрепа.
За надеждата.
А другото, полека, лека.

2 коментара: