Мъгла

При вас сняг. Вярно!

Три дена, мъгла тука и продължава. 

Кой излиза? Кой се губи. И кой се намира, не се знае. Към  три следобед. Ще помисли човек, че цялата промишлена зона  е хукнала към  Щатите. И в града  от бързане се вие смог.

Не змия смок. По зимно време това животно ти се блещи, от всякъде.

Примерно на касата в маркета. Гледа страшно и се кара.

Смог. Ония, големи лули, които бълват когато се работи. Ама много се работи.

Само къде си е мъгла. Ей такава,гъста. Вадиш нож и режеш.

Точно в ей такова парче, реших вчера да изляза.

Първо ми отряза гласните струни и започнаха да се губят. Но задачи бол. Няма кой да ти ги свърши. Сметки. Всеки ти взема парите и ти дава една хартийка. Накрая като ги събереш, да си загубиш и разума.

Побързах да се прибера. Да не вземе съвсем да онемея. Защото това, тук е важно нещо за реда на нещата. Както си се носих из мъглата, гледам  бараката за чакане на превозни средства, я няма. 

Работата е, че преди час беше там. Не е за желязо. Кики, сякаш не съществува.

Ей тъка, фюют.

Обаче, Лафката там. На това отгоре и хора няма край нея. Приближих се да попитам. Вътре цц. На плота отпред едни фишечета с цифри. И аз, какво. Без пари, на шега нямам работа в мъглата. Гледам екрана и драскам.

Едно число. Две числа. Шест числа. Милиооонаа. Ми сега. На кого!

Викам си, сама на себе си в мъглата. На компа все  ще има някакво инфо.

Да, ама не.

Не се вижда мрашрутка,такси. И коли не минават. Тръгвам като камила. И все ми се струва че нещо не  е наред.

Но нали не се вижда от мъгла. Като казах и  се разкашлях. Спънах се. Ни асфалт. Ни мантинела. Ни трева.

Все пак, като стара котка хванах посоката. А наоколо сградите. ' Тука има, тука няма'

За първи път се влюбих  в моята панелка. С мухъла, хлебарките и мравките. Които гоня цяло лято като диверсант.

Дано да си е там. На мястото.

Влизам. Всички там. Ток, вода, неттт.

Пиша да си намеря града и лафката. Града не излиза  на картата. Изобщо не ми влезе, всичките неща от къде се захранват.

Няма го града в държавата и това си е. Няма как кажа коя съм. От къде съм. И да си получа парите. Останали са в мъглата.

Отидох до кухнята. Наред си е разбира се. Но аз се спънах на прага. От  яд ще да е.

Събуждам се. 

- Госпожо! Добре ли сте? 

Аз на пейката. Явно за известно време съм била на нейде си. 

В мъглата.

Станах като " кон". Качих се и се прибрах в двореца :D

Ццц. В панелката.  Животните  са  в зимен сън. Само котката на вратата  :).