Никулден

Събрали се рибите рано сутринта, да решат вековният въпрос. Как да си спасят кожата.
Ще ги гонят наред.
Ще ги избиват наред.
А някои и полуживи ще ги слагат. Я в тенджера. Я на скара. А може и на жар.
Докато им мърдат очите, току им напълнили корема с бадеми, стафиди и доматен сос от Китай.
Първо се скараха, кой да бъде водещ на събранието.
- Аз ще бъда!
Скокна шарана. Мен най-много ме дърпат. Като се  каже шараааан. Мога бъда и гол. Все се казва, без шаран не може. И аз не мога без мене си, ааа.
- Първо, на първо..
Всички си свиха перките над хрилете, защото  се надигна прясно ухаещия толостолоб.
- Твоята цена скочи до небето, сякаш и сготвен си до Свети Николай. Но масово си тъпчат торбите с мен и после  два, три  часа ми стържат люспите, Защото аз не си показвам голотиите, нали.
- Боже, прости им! Те в страха си от ножове, дъски, огън и зъби. Не знаят какво дрънкат рано, рано. Иначе, цяла година мълчат като риби. Докато мен цацата, цяла година ме ядат.
Ма то кой ще даде на дребния, изядения и невидяния  да каже.
- Млък бе фъстък.
Кой те има пък теб за риба. Гълтат те бабите и дядовците, които нямат зъби. И какво друго...!
Аз съм пъстърва. Тии, с дребната си глава,  чувал ли си за пастървааа, мм.
- Айде сега си мериме главите.
Обади се акулата.
- Тихо! да не се отъркаляме на бързо.
Каза фугу.
-Ти пък коя си?
Скочиха всички.
Нито  си българка. Нито си традиционна. Нито някой  ще ти хареса грозотията.
- Защо бе. Акула тука  въди ли се, или идва с вертолет. А може тя да ходила и за мисис риба примерно, мм.
За каква традиция си говорите, за какви пет лева. Никой не може да си позволи да ме пипне дори.
- Да ще те пипне и после на оня свят.
Обади се костура.
Като се чу оня свят, всички облещиха  очи. Защо въобще не бяха облещени по рождение.
Огледаха с едното на ляво. с другото на дясно. Снишиха се плътно на дъното. И всеки взе  си мисли как да се покрие.
Това събрание, общ план, цели, отбранителна система. Пък председател най- малко има остана в главите и всички млъкнаха като риби. Да не ги усетят.
Ако ще да има някакво значение.
Едно прасе изквича и всички се разбягаха, кой на където посвари.