Живот

Мечтата на почти всяка жена е белият кон, принц и пари. Едни такива простички на вид неща с които  продължаваш живота си.

Голяма къща. Хубава градина. Много женски неща. Като тоалети, гримове, обувки...

Никой не признава, че е тъка. Никой не се замисля, че времето лети. И  в побелялата му глава идвам едни, такива, узрели мисли.

Да върне времето назад.  Но то си лети. 

Единия ден е слънчев. Другия с малко облаци и дъга. 

Никой не може да предположи, като се събуди какво ще е. Дали обикновена буря. В която се въртиш сам. ( Това осъзнаваш доста късно )

Дали с гърбица от проблеми. Пък цветята отъпкани.

Дали нещо ти хлопа. Освен самотата и негативите. които са заели мястото на всеки изгрев.

Дали, когато нещо те боли, някой ще ти хване ръката. Макар, че вече си нещо като очукана тенджера в която всеки е хвърлял подправки. 

Готвен си на предястие, основно и десерт.

Помирисвали са те. Дъвкали са те. И все някой се е опитвал да те пусне във водата. В мръсният канал. Като отпадък.

Но си оживял и още ти се живее. Макар да не разбираш. защо!

Може би заради самият живот.