Човек трябва да бъде слаб към другите и силен към себе си. Знам, че повечето не харесват ' прощавам'. Но това е момента да се тръгне напред. Или да продължиш.
Има неща, които не се трият с гума. Има неща, които си седят, дори да не ги искаш.
Дори и да имаш принципи, понякога ги криеш. Или моделираш. Изхвърляш и слагаш други, за да си жив.
Кои са по добри? Тези за съвестта. Или тези които правят живота ти по добър.
И сам живота си е сам. Търсиш параван, очила или подкрепа. Но понякога да си сам значи, че си силен. Значи, че си устоял. Че си себе си. Но си сам.
Стените те натискат.
И идва момента, да отричаш част от себе си. Да си сменяш маската.
Не може да си вечният оптимист. Ще е много лесно. Да вървиш по конец. Въпреки, че няма средни неща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар