Мислиш, че си вярвал в много неща.
В добротата, честността. В голямата любов. В правия път. Или в силата да трошиш камъни по него. В приятелството.
Мислиш, че дъгата е дъга. Усмивката, усмивка. Черно и цветно. Детето в теб. И в другите, разбира се.
Мислиш, че са минали секунди.
Само, че в един момент когато си отмалял. Когато ти е зле. Когато усмивките са свършили и нещо те мушка от тук, от там. Или някой те държи на мушка.
Обръщаш се, и там сенки. Една, твоята.
Гласове. Един глас. Твоят. В ехото.
И пак продължаваш. Напред.
Защото не се вижда краят. Защото животът продължава.
Дори духът да е на колене. Никой не го вижда.
Ти си дърво, което се стреми нагоре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар