От стари листа

Когато листата жълтеят.
И вятърът гневно шуми.
Навънка есен си пее.
Семената остават сами.

Търсят си топличка дупка.
Покрита с изсъхнал шубрак.
Когато студът ще е тука.
Изпадат в временен мрак.

То всъщност е сън необятен.
В мисли, мечти и цветя.
Вероятно е роза  неземна.
Родена от стари листа.