Роза без покана

Нима, аз вече съм пустиня?
Реки от вчера не текат.
Какво ли казва, че ме има.
Името или плачът.

И някъде от тези капки.
В пясъка неустоим.
Семенце стои си кротко.
И чака бури да броим.

Изгубено из жълти листи.
С една история без край.
Ох колко много то си иска.
Днеска да е негов рай.

Дали на пясък то ще стане?
И вятър ще го раздели.
Или пък роза без покана.
Събираща онез сълзи.