Астероид

Влизам във фейса и лежерно чета за диетите. Аз щото съм слабичка . Нооо знае ли човек къв слон  ще се събуди. Или токсините му изяли акъла. Та трябва да  ги гони. Да не си дращим  на клавиатура кои десет храни не правят гевречета от мазно. И от кои пет ти правят зрението на шест.

После се впускам в съветите, как да си гледам децата. Напреки, че  са вече два метра и половина. А всеки мой съвет леко отива към бош лаф.

За живота и  двайсете пътища по него. Как да ме гледат в очите. И дали пръчката е оръжие.

Най вече във Фейса са вървежни всякакви  личности. От маймуна, човек с баничка до всеки тъка наречен михлюзин ( политик ). Сякаш няма да ми върви кафето, ако не знам  за потника на Путин. За долното ( бельо ) на Борисов. За въшките в парламента. И тъка...

Мине, не мине ден и току все нещо ще иска да пада от небето. Де жълти камънии. Де извънземни. Щото тука са остарели. Де трупчета за подпиране ( на компа и вестника ).

Та ходя си из Фейса и си харесвам манджи на картинка и туп поредния край. На света.

Довечера щял да пада астероид. Щял да съ блъсне перпендикулярно   в двата полюса. И всички ще ни всмукне черна дупка. 

Веднага започнах размисъл, от къде ще се пръкне тва небесно без предизвестие. Оставам настрана кво пише пресата за точките на прашясалите вълни И кой на къде ще си скрие кратуната.

Ако дойде отломка от към западя, ще се намъкне директно в терасата с кактусите  или в хола със сукулентите.  Ще бъде ужасна загуба и нерва. После аз няма да закусвам, обядвам и вечерям ( е ти диетата ) за да докарам нещата до предишно, бодливо отношение.

Ако падне от изтока, най много да каже добър вечер на свекито и да и прекъсне сериала. Пък и да се раздвои, кухнята е там. Едно от помещенията от които получавам изриви или някои неща искат да бягат от мен.

Тъка ококорчена, да готвя или не, забравям за себе си.  Да си докопая дупката. И да видя къде съм си сложила свещите от предните камънаци.  Да не вкарам някой вътре ако ми падне нещо точно на моята глава. И не се  знае накъде ще ме отнесе. И в кой край на нещата  ще се спре ( камъка ) и да ме подмине. Щото другите небесни, падащи активи не ме помръднаха от тая панелка. А аз всеки път чакам да се се осафиреча в къща с градинка.

пп: Това по горе е за снощи. Все още съм в панелката. Сготвих, че печката не е мръднала. Даже се каня да пия второ кафе.