Утро

Мило утро, пак топло изгряло.
С копринена риза, наместо одеяло.
Дори през твоите облаци сиви.
Няма сълзи в очите игриви.

Знам, някой ще каже...
Трябва ни сняг, за празника снажен.
Празник в сърцето винаги има.
Даже  в студена, някоя зима.

Тъка е когато с думи ни греят.
Когато в ляво песни си пеят.
И вечер слънцето щом си отива.
Край нас усмивки някой залива.

Мило утро, пак си  на поста.
Да кажеш днес,  живота е сносен.
Тъмнина до довечера хич ще я няма.
Живота - живот, не е измама.