Молба към живота

Животе мой, къде си се запътил?
Ела си в къщи, не ще да съм тъга.
Ще те сложа в бялата си кърпа.
В която няма ни една сълза.

Ще уважавам другите животи.
Нали сте братя и накуп сестри.
Опитвам да затворя и кивоти.
А ти мълчиш, думи събери.

Не искам много, кажи ми само здрасти.
И ехото побутай с ръка.
Не искам случки от бойните ти страсти.
И в седмицата, само по тъга.

Животе мой, послушай ме за малко.
И после двамата ще замълчим.
Ще се гледаме скрито и по малко.
Не обръщай гръб,  ти си ми любим.