четвъртък, 22 октомври 2009 г.

На изоставените деца


Аз съм там някъде в дъното, в тъмното!
Без ласка, без любов!
Няма ръка към мене протегната.
За малко подкрепа!
Падна ли, да ме вдигне.
Да ми потърка коляното.
Заплача ли, да ми изтрие силзите!
Да ме притисне близо до себе си.

Създателко моя!
Аз ли съм излишното листче в тефтера ти!
Скъсано празно, и хвърлено в кофа с боклук!
Дори не сложила там своя подпис.
А изгасила фаса си, и смачка в юмрук!

Имаш ли съвест или нещо в душата си!
Нима не ме носи под твоето сърце!
Все пак аз имам, прощавам ти Мамо!
Ще ставам родител.
Това е безмерното щастие само!


.....

6 коментара: