Вятарът и зайците

Толкова време духам!
Аз ще остана, но вие ще свършите! То вашето живот ли е?! Винаги бягате и се криете!
Още от сутринта лисица ви гони. Да, ама тя гони един! Другите се крият, вместо да му помогнат! Да бяха хвърлили някаква вършина пред нея. И това е нещо! Хубаво че беше млад и силен и избяга! Ами като остарее? Той сега няма да се върне при вас. А има ли смисъл?! За какво му е семейство което не се обединява?! Той се чувстваше сам сред свои!
Ето по обяд, вълк нападна малко зайче. Къде бяхте? В най-дълбоката дупка на гората! Свряхте се в дъното за да запазите жалкия си живот!
А той е в младите! Те са вашето днес и утре! Иначе защо сте ги създали?!
И вие не знаете. Какво е за вас съшноста?
Само да се плодите и множите! А след това да не гледате и чувствате!
Не е ли по-добре да си смел боец и да си отидеш като герой!
А не страхливец, умрял в дупката, в тъмното, в забвение!
Аз съм виждал и от едните и от другите.
Запомнят се героите!
Геройство е да защитиш живота си, своя и на тия около теб!

.....