""Голямото метене или как се обират женски паяжини !

Майстор Любовников си купи лозе.Едно такова , закътано с голям калдъръм , малко мръсен.Обаче отгоре имаше чардак с лози !И най важното виждаше се пътя ! Всяка събота идваха жените по виличките си и той спокойно можеше да ги оглежда!Измете калдаръмчето ,сложи масичката и четири стола и се усмихна!Представи си , какви ли хубави жени ще види пък може и друго!Дойде петък покани своите любими приятели ергени и голямото чакане привърши!Като дойде оня ми ти раздрънкан автобус тра а ассс и отвори врати.Какво " чудо "!-Майсторе какви са тия " плашила" бе !Ейя първата дебела не мой слезе !- И и и , каза вторият .Тази куца и забрадка има ,заболя ме окото да гледам !"Боже е е каза третият .Загуби ми времето, я глей тази екипче и отгоре с халат ма нищо не можах да видя!А Любовников загубил ума и дума погледна последната жена .Леко наведена , с една широка , пъстра , торбаланеста рокля, аха до петите!А главата увита с някакъв парцал ли като чалма !Не и видя лицето но се стресна от голямото си очакване и подкопаването в неговия имидж пред приятелите! Като се обърна тях вече ги нямаше само празните бутилки напомняха че е имало някой!Сутринта го завари пак на масичката унил и ядосан на кого ли?!Стресна го глас. - Извинете може ли!Лицето с парцала невзрачничко с една голяма луничка, питаше нещо. -Купих си къщичка ,малко по надоло имам работа за вас , гледам висок сте и як , ще платя! Ще се прежали с гледката пък и щом ще плати!За влачи се мързеливо към долния край на улицата.Тихия глас продължаваше: - Първо ми изрежете дърветата , изкопайте градината и накрая вътре в къщата има много паяжини , много съм ниска не мога да ги стигна.Вече надвечер като првърши одвън си мислеше.За колко ли време ще ги махна тия паяжини ще вземa парите и ще отидa в града да се напия!Тъкмо влезе и замря !Една гола " богиня " с изваяно тяло!Само чу извинете! " И потъна!"........Бе мина месец, приятелите се зачудиха какво ли става и тръгнаха за лозята.Слязоха от раздрънкания автобус и изненада, на вратата висеше голям катинар. Решиха да се разходят надоло по улицата докато дойде другия автобус .На третата къща " застинаха"! Майстор Любовников метеше шарено калдаръмче а край него се въртеше " някакво нещо , торбесто пъстро" и познаха последната пътничка от "злощастния ден".Извикаха му , но той не ги чу , или не искаше, продължаваше да натиска метлата , нищо че отдавна беше изметено!А усмивката му беше толкова голяма че го помислиха за луд , метнаха с ръка и си тръгнаха!