сряда, 14 октомври 2009 г.

Новия ! !


В клас дойде нов ученик.Дребничък,със раздърпани дрехи.Никога не се заяждаше с никой и сякаш това вбесяваше другите!Седнеше ли на чина взимаха му раницата и я захвърляха през третия етаж.Той спокойно без да се скара слизаше обираше всичко разпиляно и пак сядаше на мястото си!Имаше един съученик който му правеше кеф да го " измъчва"!Или го удряше с учебник ,риташе го , блъскаше го и накрая вадеше една топлийка от някъде и започваше да го бучка!А той оставаше спокоен, без да каже и дума !Като се върнеше в общежитието / беше от село и нямаше училище/ "терора"продължаваше!А имаше сестра по- голяма , и тя не го обичаше !Някак си неговото смирение им " дърпаше " нещо ,"откачаше им дявола в главата"и се чудеха по какъв най - вулгарен начин да го накарат да избухне!Седнеше ли на стола до масата идваха тия " отворените"и започваха да го замерят с ябълки , защото той беше посмял да каже че в столовата са сменили неговите с по малки!Не заради самите ябълки а защото му докривя че го правят на прост!А сестра му се направи че не вижда!Тръгна да се оплаква и се върна, защо ли?!........Минаха години , тази сестра си "разпиля живота "!И нещо не беше в ред щом полиция я търси!......Един ден пред кабинета на директора на едно предприятие седеше един чакащ за работа.Поканиха го да влезе и той като си изправи главата се " гипсира"!По спокойния поглед разбра кой е!Същия когото ръчкаше , блъскаше и бучкаше!-Здравей ,каза той .Нов си, неквалифициран, нямаш стаж ,поостарял си !Имам само една работа за теб да бъдеш на портала и да ми миеш колата !Ако не си съгласен имам още една , да миеш тоалетните , двайсетина са!Той само наведе глава и каза добре господин Директор, на портала!

18 коментара:

  1. Според мен вече си блогър. не знам добре ли е или не е, но ...

    ОтговорИзтриване
  2. Никога не подценявай никого. Колелото се върти и всеки жъне това, което е посял.
    В действителност обаче, поне аз така мисля, точно тези, агресивните, наглите,"отворените" се изкачват по върховете на йерархията.

    ОтговорИзтриване
  3. Не знам дали има връзка, но като те четох се сетих за моя много любима приказка - "Приказка за жабчето", която по едно време си изпращахме по имейлите :) Няколко жабки изкачвали една висока кула, а отдолу в подножието се събрала тълпа, която им крещяла, че е много високо, много трудно и никой не може да успее. Всички жаби се отказвали и падали долу една по една, само едно малко жабче успяло да стигне до върха. А като отишли да го питат как е успяло, се оказало, че било.....глухо ;)

    ОтговорИзтриване
  4. Моите читатели казват дали съм блогър аз пиша това което мисля и грамче фантазия.Може би все още някъде способните и чесните отиват към върха.Благодаря ви!

    ОтговорИзтриване
  5. Много хубава приказка всички трябва "да сме глухи"!

    ОтговорИзтриване
  6. Натъжи ме....Хората сме отвратителни...доста често.

    ОтговорИзтриване
  7. Важното е накрая да оцелеем.Да отвратителни сме!Бих искала да не те натъжавам.Може би утре ще пиша по весело!

    ОтговорИзтриване
  8. И мен успя да ме натъжиш, защото в живота по-често става обратното.
    Не пренебрегвай оценката на Балтазар.Казано от него значи много! Присъединявам се към неговото мнение.

    ОтговорИзтриване
  9. Знам аз ценя вашето мнение! На Балтазар благодаря той трудно казва нещо такова значи е вярно !Ама нали знаеш че не обичм да ме хвалят.

    ОтговорИзтриване
  10. Ето,че се добрах до домашния си нет и комп и поне там нямам рестрикции и ограничения за писане в блога ти.Ами хубаво и тъжно е,защото е истината от живота ни.И все пак и тези -тихичките и скромните ,понякога и те се "изкачват" на върха и посрещат с лека усмивка успеха си.Давай момиче,харесваш ми!/скромното мнение на един от многото с блог,но не-блогър/:)

    ОтговорИзтриване
  11. Хубаво, оптимистично...но измислено. Вечната мечта на онеправданите - да станат един ден влиятелни и с тиха усмивка, ей така, между другото, да натрият носовете на предишните си мъчители.
    Е, в живота не става така, но пък е приятно четиво. Не че оценката ми е от значение, но се радвам, че попаднах тук.

    ОтговорИзтриване
  12. Мечтите не пречят.Защо онеправданите пък съвсем случайно да го направят без да са го мислили предварително!

    ОтговорИзтриване
  13. Нека го направят! Мечтите не само, че не пречат - напротив. Без тях на всички нямаше да ни се живее...

    ОтговорИзтриване
  14. Ами да речем,че и аз съм от онези тихите до преди десетки години,но сега "възкачили" се на пиедестала/въх малелелей каква дума?/,но знаещи и помнещи откъде и как са тръгнали?Има и реални развития на тази приказка и чисто човешка история,има ги,стига да вярваме в нея!

    ОтговорИзтриване
  15. Ми понякога остава да вярваме за да се измъкнем от лапите на трудностите.

    ОтговорИзтриване
  16. Нека си го кажем - за повечето тормозени хора това остава само мечта. Такава приказка, превърната в реалност, се среща крайно рядко. Аз лично още не съм я виждала. Обаче съм виждала обратното - деформиран характер, объркана завинаги представа за хората и света. Но точно за тези хора е здравословно да помечтаят - "кой знае, може би, някога..." Какво би станало с човек, който няма надежда?

    ОтговорИзтриване
  17. Затова сме ние драскачите да даваме ако можем по малко надежда все е файда !

    ОтговорИзтриване