събота, 24 октомври 2009 г.

Ретро Ода

И беше лето деветдесет и седмо!
По пътя вървят "три синджира роби"!

Първият ред все стари хора.
Втория, млади безработни.
Третия е най-лош, смесен!

Старите хора вървяха, но пътя си не виждаха!
Зима се задаваше, никой си пари нямаше, дори ръцете да стопли!

Младите също нямаха, ала децата искаха!Тия малки душици не разбираха, на чуждото посягаха. Майките ги удряха и проклинаха! От сърцето им кръв капеше, порой се набираше! Канеше се да отнесе,де що има Честност, Вяра и Любов!

Третия смесен ред, хай-лош!
Той беше за всички за които никой не мислеше!
Първо сираците! Една майка България и тя мащеха стана!
И всеки втори къде просеше, и малко пари събираше в кръчмата ги изпиваше.Мъка, глад и болка удавяше!
И тези наши болни също нямаха, но лекарите искаха, нищо че клетва са дали!
И още много "загубени"!Този синджир край нямаше. Защото като паднеха от първия, също и от втория всички отиваха в третия! От там връщане нямаше, душата си отиваше, но скота оставаше, крадеше и убиваше!

Иде края на лето деветдесет и седмо.И много ще си отидат. Верните, честните, малките и слабите!Това е черното, мътното и помете всичко и остана само пустота!


Питат ме майко къде е България- няма я! Само по име и карта!Има ли нещо, свято, родно и мило! Всичко е мръсно!
Половината работят и им дават за да не умрат. А другите крадат за да преживяват! Българи защото говорим български! Дори надежда не ти дава никой! Всичко е за пари и власт. Колкото по- голям е кокала, по- голяма е над преварата! Стадо овце.Тръгне едната наляво , всичките след нея! После надясно и пак след нея!Къде бе народе си тръгнал, към трапа ли?!
А може би що са отгоре са умрели че не виждат какво става!

Няма цвят, има студ и глад! Има нищото!
Значи няма дом, няма България!
Не ме питай къде е!

/написано от мен през 1997 година/


.....

10 коментара:

  1. Руми,тъжно е,но истинско и вярно за тогавашното време.Надявам се повечето го помним.Но този нихилизъм към България?!?Всичко е в нас самите и зависи от нас самите!Сега ще постна един коментар към клипа "Поради что се срамиш" от моя блог:
    DenitsaLin :
    "Светът ще разбере за нас рано или късно. Ние сме велика нация и ще продължаваме да го доказваме. Не се оправдавайте с политиците,защото вие ги избирате. Държавата - това сме ние. Запомнете го."

    ОтговорИзтриване
  2. Да не забравяме грешките си е моето послание.

    ОтговорИзтриване
  3. Така да-струва си да се замислим отново на прага на новата криза и зимни несгодици!

    ОтговорИзтриване
  4. Колкото и да не са скопосани моите минали писания, колкото и да ни боли от миналото.Аз го пуснах въпреки че се двуомях.

    ОтговорИзтриване
  5. Народът ни е хубав и няма вина за ставащото...той търси форма за оцеляване-в чужбина или тук под омаята на чалгата и пошлостта.А може би е уплашен,свит в черупката на оцеляването си?
    Не,не са остарели ,нито нескопосани ,мила ми ,Руми!Верни са и днеска.

    ОтговорИзтриване
  6. За жалост-12години от тогава и нищо!

    ОтговорИзтриване
  7. Не може ли нещо даги стресне . Да се надигнчт .Виж даже ги е страх да го прочетат.Камо ли да предпиемамт нещо.

    ОтговорИзтриване
  8. Оооооооооооооооооо, Жааааааааааааааан !!! :))))))

    ОтговорИзтриване
  9. От онези времена, та чак досега се въртим в кръг. Уж помним, а май нищо не сме научили.

    ОтговорИзтриване