неделя, 1 ноември 2009 г.

Слънце мое

Когато надвисне облак в живота и
ме притисне в стената!
За теб изплувам, да видя твоята
усмивка в позлата!

Тъжно е, поглеждам те.
И в миг си отива тъгата!
Боли ме от вътре, помилвам те.
И няма болка, изчезва в мъглата!

Ти си моето Слънце дете!
Малко пламъче в тъмнината!
Гониш мъката от моето сърце!
Остава звук от целувка в тишината!

.....

Публикувано от
Етикети: час

8 коментара:

  1. Златина1 ноември 2009 г. в 10:11

    Много нежно...

    ОтговорИзтриване
  2. Румяна Попова1 ноември 2009 г. в 10:23

    Благодаря.

    ОтговорИзтриване
  3. Блага1 ноември 2009 г. в 10:56

    Децата са нашия свят, смисълът на живота ни.
    Вълнуващо, Руми!
    Целувки!

    ОтговорИзтриване
  4. Румяна Попова1 ноември 2009 г. в 11:05

    Те са нашата свтлина в тунела!

    ОтговорИзтриване
  5. Savlena1 ноември 2009 г. в 11:17

    Слънцето,светлината,най-безценното богатство е детето.Без децата живота ни губи смисъл и е някак си празен и пуст.Поздравления,Руми!

    ОтговорИзтриване
  6. Румяна Попова1 ноември 2009 г. в 11:22

    Благодаря ! Както казах те са свтлината!

    ОтговорИзтриване
  7. Блог на Павел Николов, астрофилолог1 ноември 2009 г. в 14:01

    Където има деца, все е слънчево. Дори и в най-лютата зима.

    ОтговорИзтриване
  8. Румяна Попова1 ноември 2009 г. в 14:20

    Зимата е по лека със една детска усмивка.

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)