сряда, 4 ноември 2009 г.

Тайната На.....


Страната беше скована от студ! Наоколо се стелеше непрогледен мрак.Бурята вилнееше безнаказано и помиташе всичко по пътя си! Не оставаше нищо след себе си, само пустош! Проблясваше студения цвят на снега и те хипнотизираше до тръпки и бавно можеше да те превърне в леден къс! Вятъра си правеше преспи защото нямаше какво да го спре.Само тук там самотни ели нашепваха за старото време.
Слънцето отдавана не се показваше да погали тези земи.Уплашено от нещо се беше потулило някъде! Всеки малък звук се чуваше като зловещо ехо и после настъпваше мъртвешка тишина.
Нямаше птички. Ако не ги огрееше светилото им заглъхваха гласовете. Рано сутрин обръщаха главички към огненото му кълбо и пееха, поздравяваха всички!
И цветята! Всичко беше изгнило.Земята ако нямаше сняг беше сива.Нямаше цветни килими доставящи радост и настроение! Само бяло и черно.
Животни не се виждаха.Малките сигурно бяха измрели от студ.Големите се бяха изпокри ли от нещо ...
Витаеха зли сили или някакво настъпване към нищото! Черна магия разпръскваше из въздуха невидима адска вихрушка и търсеше скрити останали жертви!
Човеците се опитваха един по един да се преборят с това бедствие, но всеки сам хващаше меча. Дори и вълшебен той не помогна! Или изпиваше вълшебно биле което откриваше тайно сам! Дори непробиваемата броня не можа да спре да бъдат превъранати в големи,
сиви каменни блокове пръснати в хаос! Далеко един от друг. Вятъра ги блъскаше и си играеше с тях.
В тази злобна тъмнина се показа малка фигура на жена.Тя постоянно се спъваше и падаше препъвана от бурята . Пак се изправяше и продължаваше напред! Черна фуния се спускаше окло нея и се мъчеше да я отнесе в небитието. Имаше нещо в нея....
Сигна до каменните блокове. Постави фенера на земята и коленичи. Само сложи едната си ръка на камъка и потъна в мислите си.От окото и се търкулна една мъничка сълза...
Изведнъж нещо започна да се движи! Земята се събуди и вълшебната и кръв се изтласка до всички жадуващи живот!Огнен лъч се изправи към небето! Слънцето показа леко единия си лъч и разбра че вече няма магия! Огря със цялата си сила и се усмихна!
Стопли се въздуха, показаха се птичките и запяха за тайната сила на Сълзата ...
А до най- голямата скала изникна храст.Там се появи само едно цвете, ярко червена роза която не увяхна! На връхчето и имаше малка незабележима топла капка!

.....

8 коментара:

  1. Една чиста сълза може да преобърне света. Прекрасен разказ!

    ОтговорИзтриване
  2. Сълзата винаги е била по-силна от меча, но за човечеството това разбиране е непосилно.
    Поздравления, Руми!

    ОтговорИзтриване
  3. Знам дано го разберат.Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  4. Разтърсващо!Поздравления, Руми!

    Искам да се извиня, че днес ме нямаше никаква /някакви обстоятелства/, вероятно няма да мога да реализирам активно присъствие до утре по обед.Каквото успея да прочета от вас за краткото време, с което разполагам в момента, това ще е.
    Много,много цунки, за да стигнат докато успея да съм в наличност :)!

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря дори и за малкото време което отдели за мен.

    ОтговорИзтриване
  6. Ние плачем при срещи и раздели, в яда си на някого, от умиление и възмущение, от страх и от безсилие, от прекалено силни чувства и от липсата им... Оказва се, че сълзите са лекарство, с което ние лекуваме самите себе си.

    ОтговорИзтриване