четвъртък, 5 ноември 2009 г.

Какавида

В градинката огряна от слънце се смееха задружно цветята. Всяко надигаше своята нежна главица да покаже своята красота. Невена се изсмя по детски и закачливо.
- Вижте моите ярки цветчета.Те са малки слънчица, и ние си приличаме!
- А моя аромат се усеща надалече! И парфюм има наречен на моето име.
Изпъчи се зюмбюла.
Дори пръв излизам, след кокичето де.
- Да аз съм първото цвете в градината и студ не се плаша!
- След тебе съм аз, леко повдигна се игликата.
Но ти си бяло а аз в няколко цвята радвам околните!
- Е моето звънче звъни и вика пчеличките, каза нарциса и размърда камбанката си.
- О лалето съм аз . Художник невидим е пръснал боички в моите цветове.Те се смесват и те омайват!
- Карамфилче малко и слабичко, но ароматно. Всички ме слагат близо до себе си да ме чувстват!
- Божур надиплен с премяна красива! Като бална рокля с моя цвят.
- Ние сме малки, усмихнати теменужки. Разноцветни и срамежливи.Цъфтим по-много като дружки!
- Паричка китеста съм аз.Дори и малка имам своя чар при ваз!
Отгоре далията се обажда.
- Аз съм рошава и дива! Отивам на високо защото винаги жадувам за още!
А фунийката лекичко и мило отсече.
- Аз си пълзя, отивам навсякъде но пак се връщам при вас.
По средата розовия храста се напери.
- Я млъкнете всички! Царицата роза съм аз!Моят бял цвят е най-красив и най-ароматен!
И хоп появи се малко петънце на бялото листо. Какавида или пашкулче някакво и си остана там.
Възмути се розата. Загрози и се цвета. Не беше идеално бяла! И това бубе- какавидче и спираше аромата. Ама то растеше със всеки изминал ден и вече заемаше две от листата и.
- Ветре, каза розата.
Издухай това нещо.Вече не съм така бяла и прекрасна!
- Дъжд, измий това омърсение от мен! Да си бъда пак царицата на цветята.
Една сутрин пашкулчето се пропука.Показа се едно краче, и още едно. Едно черничко продълговато телце като клечица се измъкна и започна да се изтърсва. По гръбчето му нещо свито започна бавно да се разтваря. Отвориха се крила.
Това беше пеперуда. Толкава красива и многоцветна! Всички цветове на градината бяха на нея! Слънцето я огря и тя заблестя!
- Остани при мен, каза розата.
- Не!Аз Щях да бъда твоята корона! Но ти не ме искаше когато бях грозна какавида. Мъчеше се да ме махнеш само защото те загрозявах! А сега искаш да станеш още по-хубава и горда! Ще кацам при всички а ти е гледаш отстрани. Само защото гледаш себе си и външната красота, и не знаеш какво се крие отвътре!

....

4 коментара:

  1. Хубава приказка!За всички, които възгордели се много, виждат само себе си.

    ОтговорИзтриване
  2. Самовлюбените идиоти никога не виждат душевната красота, особено ако външността е невзрачна.
    Целувки, Руми! Ръкопляскам!

    ОтговорИзтриване
  3. Точно така Благи . Блгодаря!

    ОтговорИзтриване